КОНТРА̀СТ м. 1. Книж. Рязко различие, подчертана противоположност. Той [Гаврил Кръстевич] гори от желание да бъде полезен с перото си на народното пробуждане и скърби силно, като долавя яркия контраст между просветената и цивилизована Европа и потъналата в мрак и нищета България. М. Арнаудов, БКД, 14. Надали човешката фантазия може да измисли по-силен контраст от този, който представлява Нилската долина в съседство с най-великата и най-страшна земна пустиня. СбЗР, 364. Байганьовите бозави дрешки се хвърляха в очи като контраст с общия тъмен фон на костюмите. Ал. Константинов, БГ, 9.
2. Спец. Съотношение между светлите и тъмните петна на картина, фотоснимка или кинофилм. Няма никаква сянка, нищо, което да съставлява контраст, художникът е успял да извърши това чудо: да изпише светло върху светло. Худ., 1909, кн. 3, 15. — Всичко е в светлините и сенките. .. Той стана, взе една репродукция от Рембранд и я подаде на Зографа. — Ето, това е Рембранд. Аз сам се мъча да постигна нещо такова. Пръстите му сръчно посочиха контрастите. В. Геновска, СГ, 133-134. Например, за да не се допусне голям контраст при снимки в насрещно осветление, не е необходимо непременно да се разрежда проявителят или да се изменя температурата. П. Бърнев, Π (превод), 69.
— От фр. contraste. — Η. Михайловски и др., Очерки из историята на народните сказания (превод), 1865.