КОНТРАСТЍРАМ, -аш, несв. и св., непрех. Книж. Намирам се в контраст с нещо, представям противоположност на нещо. Тъмнозелените, обрасли с дървета хълмове, контрастираха с облените от слънчевите лъчи каменисти върхове. Г. Белев, КВА, 46. Лицето на човека беше избледняло от дългата зима, като на болник, ..; очите и веждите му бяха черни, .. те ярко контрастираха на бледомургавото лице. К. Калчев, ЖП, 114. Днес Найроби е един от най-хубавите африкански градове с модерни жилищни и административни сгради, с луксозни магазини, хотели и ресторанти, които все по-рязко контрастират на бедните квартали, където живее местното африканско населете. Д. Филипов, К, 27.

— От нем. kontrastieren.


Източник: Речник на българския език (онлайн)