КОНТРИБУ̀ЦИЯ ж. Воен. Военно обезщетение в пари или натура, наложено от победителя на победения. Част от големите контрибуции, които Наполеон вземал от покорените страни, отивала за подпомагане на индустриалните предприятия. Ист. X кл, 33. Картагенците се отказали от всички свои владения вън от Африка. Освен това те трябвало да изпратят на Рим в течение на 50 години огромна парична контрибуция. Ист. V кл, 119. Византийските монети, докато са идвали в славяно-българската държава по пътя на контрибуциите и плячката, били ценени изключително като метал. Ист. X— XI кл, 38.
— От лат. contributio, -onis през нем. Kontribution, фр. contribution или рус. контрибуция. — Г. С Раковски, Българский вероизповеден въпрос..., 1864.