КОНТРО̀Л м. Наглеждане, надзираване на известни работи или действия с цел проверка; надзор. Всички виждали, че положението е много тежко, но у всички блещукала малката надеждичка, че като го пренесат в санаториума, при постоянен лекарски контрол .., опасността ще мине. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 129. Само едно нещо може то [правителството] да поиска от нас, ще да поиска да има контрол над нашите училища. Н. Бончев, Съч. I, 86. Партиен контрол. Народен контрол. Митнически контрол. Санитарен контрол. Финансов контрол. Родителски контрол.

Качествен контрол. Проверка на качеството на производството, преди да се пусне в продажба. — Де са гледали ония от качествения контрол, та са ми я [статуйката] джиросали със залепена глава? Д. Калфов, Избр. разк., 246.

— От фр. contrôle.


Източник: Речник на българския език (онлайн)