КОНТРО̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който упражнява контрол. Един патрулиращ съветски самолет провери чрез радиографиста разрешителното от контролната комисия да летим над тая зона. Г. Белев, КВА, 15-16. Кооператорите избират и контролен съвет, който контролира дейността на управителния съвет и на другите отговорни лица в стопанството. Осн. сел. стоп. VIII кл, 137. Контролен пост. Контролна институция. Контролни учреждения.
2. Който служи, който е предназначен за контрол. Макар горещините и напрегнатата работа да го бяха поизсушили, месечните контролни прегледи в болницата показваха чисти дробове и здраво сърце. Ем. Манов, ДСР, 162. Наближи краят на срока. Един ден учителката каза на децата: — От утре ще започнем контролните упражнения. Преговорете си всичко, което сме учили по четене и аритметика. И. Петров, ЛГ, 42.
— Аз такова... пак за плувците... — продължи веднага атаката Найден Кирилов. — Вчера на контролните състезания се смаях. Нямате представа какви времена дават. В. Райков, ПВ, 6. Ако Бенко не се явеше навреме и не натиснеше подалото се навън от апарата бутонче, неговото закъснение или пропуск се отбелязваше върху контролното табло в стаята на отговорника. Ал. Бабек, МЕ, 189-190. Контролни измервания.
3. Като същ. контролно<то>, контролна<та>, мн. контролни<те)>. Обикн. членувано. Писмено упражнение върху изучения в учебно заведение материал с цел проверка на знанията. В края на последния час, когато Елена раздаваше на учениците си тетрадките с контролното по математика, стана ясно, че идва не само дъжд, а може би и буря. А. Наковски, БС, 12. — Искам да останеш тук. Да бъдеш при мен тая нощ. — Малкият ми син има контролна утре. А. Михайлов, ДП, 116. На третия ден учителят донесе прегледаните контролни. П. Стъпов, ЧТ, 69.