КОНТРОЛЬО̀Р м. Длъжностно лице, което контролира извършването на някаква работа или спазването на известни правила. Закъсня това лято събирането на десятъка. Дори до Голяма Богородица обикаляше контрольорът нивите с тефтер в ръка. В. Геновска, СГ, 315. Всеки ден или през ден за проверка на набраните низи [тютюн] минаваше контрольор. Г. Караславов, ОХ I, 378.
— От фр. controleur. — В-к Нова България, 1876.