КОНТУ̀ЗВАМ, -аш, несв.; конту̀зя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Книж. С удар или натиск причинявам повреда, без да има открита рана; натъртвам. Конят му, макар и смъртно ранен, можал е да тича още някое време и изведнъж грохва и се поваля на самата позиция, като затиска и контузва един войник. Й. Йовков, Разк. III, 238. Аз бях на фронта, .. командувах взвод, после рота и една нощ при контраатака една мина ме контузи тежко. К. Константинов, Избр. разк, 96. контузвам се, контузя се страд. и възвр. На някои места .. по тротоарите стърчат останки от пречупени железа, .., ο които минувачите се спъват. Бях свидетел на такова спъване на възрастен човек, който падна на земята, .. и се контузи. ОФ, 1950, бр. 1870, 2.