КОНТУ̀ЗИЯ ж. Книж. Телесна повреда от силен удар; натъртване. Нашата народна медицина използува зарасличето при заболяване на дихателните пътища — .., против гнойни и мъчно заздравяващи рани, контузии, циреи. Пр, 1952, кн. 5, 81. Понякога се сепваше насън и му се струваше, че се събужда от тежка контузия след взрива на оная проклета французка граната, която избухна в тяхното скривалище на битолския фронт и само той остана жив. Кл. Цачев, ГЗ, 71. Една контузия лиши м. с. Я. Станчев от възможността да защити званието си на републикански първенец [по борба] в средна категория. НС, 1955, бр. 92, 6.
— От лат. contusio, -onis през нем. Kontusion, фр. contusion или рус. контузия.