КОНТУ̀Р м. и (рядко) конту̀ра ж. Книж. Линия, която очертава общата форма на някакъв предмет, фигура, както и на техните детайли; очертание. Улиците на града са пълни с утринно есенна мъгла — лека като дим. Контурите на зданията, хората, колите и автомобилите, които бързо се явяват и изчезват, са съвсем заличени. Елин Пелин, Съч. V, 33. Приказните контури на скалите край Смолян смътно се очертават под блясъка на звездите. Н. Стефанова, РП, 132. Отначало гората е смесена, .., но скоро върху издигащите се отстрани планински склонове се появяват стройните и тъмни контури на смърчовете и елите. ПН, 1932-1933, кн. 5, 66. Край синята океанска рамка на острова има втори контур, по-тънък и по-нежнобял — това са разпенените вълни на прибоя. Н. Боев, Г, 12. От лодката видяха съвсем ясно неговия [на военния кораб] нарязан контур, светлината на илюминаторите, фигурките на моряците, които се мяркаха под капитанския мостик. П. Вежинов, ДБ, 83. // Тази линия като средство за художествено отразяване в изобразителното изкуство. Той излага един акварелен портрет, една моминска глава, .. Тая глава е едно очарование; едно мило лице с деликатни контури, най-хубавите мънинки уши, които съм виждал. Худ., 1909, кн. 4, 18.
— От фр. contour. — Η. Павлович, Заведение за живопис, 1867.