КО̀НТЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Разг. Обличам някого хубаво, прекалено гиздя някого. Бори препускаше по пътя за Плиска. Оглеждаше себе си и коня. Някога, в детинството, се оглеждаше така, когато го контеха за големите празници. Й. Вълчев, СКН, 78. контя се страд. и възвр. Красивата жена винаги си мисли, че недостатъчно е сполучила с брака си, почва да фантазира разни работи, .., конти се, гизди се. Г. Караславов, Избр. съч. II, 87. Голфът му беше здрав и чист — Гошо обичаше да се конти и се бръснеше всеки ден, щом имаше възможност да стори това. X. Русев, ПЗ, 287. Откак Станка разбра, че Борис няма да си дойде за ваканцията, тя започна да се облича небрежно, не се контеше както по-напред, не се тъкмеше, не се кичеше. Г. Караславов, ОХ I, 345.