КО̀НУС м. 1. Мат. Геометрично тяло, получено от завъртането на правоъгълен триъгълник около един от катетите му. Да разгледаме пумпала за игра. Той е заграден с една стена с форма на кръг и с крива повърхнина. Такова тяло се нарича конус, а кривата повърхнина се нарича конусна повърхнина. Стереом. VI кл, 41. — Представи си, Ради, въртящия се фърфалак. Острието на долния му край остава неподвижно върху площта, на която той се върти, а горният край описва една крива линия, .. При това положение цялата ос на фърфалака описва един конус. Г. Томалевски, АН, 133. Обем на конус.
2. Разш. Предмет с формата на такова геометрично тяло. Тя [Ирина] се загледа безстрастно със златистокафявите си очи в яркия и зноен пейзаж на дефилето: .., голи сипеи, .. и кобалтовосиньо небе, върху което се очертава веригата на Пирин с грамадния конус на Елтепе. Д. Димов, Т, 437. Ясно и съвсем близо се виждаше сега исполинският конус на остров Самотраки с бели облаци около върха му. Й. Йовков, Разк. II, 25. Пристигнете ли тук по море, .., ще се възхитите на величествения планински конус — вулкана Камерун. Л. Мелнишки, К, 4.
◊ Пресечен конус. Мат. Геометрично тяло, което е част от конус, заключено между основата му и едно успоредно на нея сечение.
— От гр. κῶνος. — Цариградски вестник, 1861.