КО̀НУСЕН, -сна, -сно, мн. -сни. Прил. от конус. От геометрията знаем, че елипсата спада към така наречените конусни сечения; тя представлява сечението на един конус с равнина, наклонена към неговата ос. Астр. XI кл, 1958, 45-46. Конусна повърхнина.
