КОНФЕДЕРА̀ЦИЯ ж. 1. Политически съюз, обединение на държави, които имат общи държавни органи, но запазват вътрешната си самостоятелност. Въпросът за балканската конфедерация не е нов. Той е изникнал отдавна, когато на Балканите беше светнала първата искра за разрушение на непоносимото вече турско иго. У, 1911, бр. 217, 1. — Една конфедерация на поробените източни страни, колкото и да е желателна, е неосъществима — казваше той. — Неосъществима е, защото това означава разкъсване на силите и увеличаване броя на противниците. Ст. Дичев, ЗС, 304. Сичките тия [славянски] народи и народности трябва да съставят едно цяло тяло, т. е. една тясна конфедерация, в противен случай сичките наши мечти и желания няма да принесат никакви утешителни резултати. С, 1872, бр. 43, 339.
2. Съюз, обединение на обществени организации с общи цели.
— От лат. confoederatio ‘свръзка’. — Ив. Богоров, Всеобща география за децата (превод), 1843.