КОНФЀКЦИЯ ж. 1. Серийно преработване на материали в готови изделия за пазара. Шивашка конфекция.
2. Фабрично изработено готово облекло за пазара. Не ходя по шивачки, купувам само конфекция. Δ Предприятие за конфекция. Мъжка, дамска и детска конфекция. Трикотажна конфекция. Кожена конфекция.
3. Разг. Магазин, в който се продава готово облекло. Купих си ново палто от конфекцията на булевард „Витоша“.
— От лат. confectio, -onis ‘приготвяне’ през нем. Kоnfection, фр. confection.