КОНФЀТИ мн., ед. (рядко) конфѐта ж. 1. Малки кръгчета от разноцветна хартия, с които се обсипват участниците в увеселение, вечеринка, бал и под. Пред замрежените ми очи минаваха танцуващите двойки, ..; а посипаните от някоя палава женска ръка конфети предизвикваха на подвизи и моята дързост. Г. Райчев, Избр. съч. II, 225-226. Срещу наем Градската градина бе отпускана на дружества и организации за устройване на вечерни градски увеселения. .. Устройваше се „весела поща“, групите се замеряха с конфети, разиграваха се томболи. П. Мирчев, СЗ, 101. На десетки места из града са устроени карнавални шествия. .. И над всяко шествие вали дъжд от серпантини и конфети. Б. Шивачев, ЛЮА, 83.
2. Остар. Книж. Бонбони. Искам да ся наготвят за венчаванието ви свящи бели, с дантели свързани, венци хубави. .. и конфети. АНГ I, 114.
— От ит. confetti. — Цариградски вестник, 1853. (Вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български..., ГСУ, 1960, 21.)