КОНФИДЕНЦИА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Поверителен, таен. Не остана населено от българи кътче .., в тая люлка на общечовешка култура някогаш, в това огнище на славянска писменост, дето да не е извършила своите опустошения последната конфиденциална заповед от Цариград да се арестуват всички подозрени, т. е. свестни българи. Пряп., 1903, бр. 4, 4. Груев сега пак поде своите обяснения. Той прочете някои конфиденциални донесения върху приготовленията на Сърбия, захвана да разправя за отпора, който княжеството можеше да даде в случай на едно нападение. С. Радев, ССБ II, 16. Английското посолство в Цариград по конфиденциален ред получава съобщения от Високата порта. Пряп., 1903, бр. 88, 2. Конфиденциални преговори. Конфиденциален разговор.

— От фр. confidentiel или нем. konfidentiell.


Източник: Речник на българския език (онлайн)