КОНФИРМА̀ЦИЯ ж. 1. Книж. Потвърждаване, утвърждаване на постановление, присъда от по-висока инстанция.
2. Църк. Обред за приобщаване към църквата на деца от 7 до 12 години при католиците или на девойки и юноши при протестантите. Маргарита била омъжена малка, почти веднага след конфирмацията. Било преди десетина години. С. Славчев, БФ, 263.
— От лат. confirmatio, -onis през нем. Konfirmation, фр. confirmation или рус. конфирмация.