КОНФИСКУ̀ВАМ, -аш, несв., прех. Извършвам конфискация. С турците княжеството имаше и други главоболия: ..; натрупани край границата те даваха прошения до великите сили, оплаквайки се, че българското правителство е конфискувало имуществата им и ги е раздало на селяните. С. Радев, ССБ I, 172. Напоследък вашите... искам да река — стопанската милиция... — бакалинът се отпуска съкрушено — прави обиски по домовете на фабрикантите и търговците... И конфискува, окото ѝ не мига... Др. Асенов, ТК, 92. Над нашия печат вилнееше жестока цензура; всекидневно конфискуваха вестници и списания. Мл. Исаев, Н, 171. Придружаващите го полицаи ме спряха, претърсиха ме, конфискуваха ми бюлетините за кандидата на народния фронт и поискаха да ме закарат в Трън. Сл. Трънски, Н, 181. Намират ти махана, че си конфискувал месото на касапите. Конфискувай, конфискувай! От умрял добитък салами правят. Й. Йовков, М, 53. конфискувам се страд. Бе излязъл законът за поземлената реформа, .. Излишъкът земя от кулаците и чифликчиите се вземаше, .. Едрият земеделски инвентар се конфискуваше и предаваше на откритите държавни машинно-тракторни станции. Ем. Манов, ДСР, 321. Той [Бабьоф] проповядвал, че след завземането на властта трябва да се конфискува земята на едрите земевладелци и да се предаде на Комуната, в която всички ще бъдат равни Ист. X кл, 30.