КОНФИСКУ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от конфискувам и от конфискувам се; конфискация. Хасов подчерта, .., да се настоява за конфискуване на всички предмети от първа необходимост и за разпределението им под контролата на работническите и селските организации. Г. Караславов, ОХ II, 622. Главната нейна [на руската революция от 1905] задача била унищожението на самодържавието и неговата икономическа основа — крепостничеството. Ето защо нейните лозунги били: демократическа република, конфискуване на всички помешчически земи и предаването им на селяните. Ист. X кл, 154. Приближаването към социализма ще се улесни, като се изпълни програмата за конфискуване на земята на земевладелците, като се национализира земята. Ист. IX—X кл, 84.