КОНФЛЍКТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който е свързан с конфликт. Най-драгоценното в таланта и в поезията на Слав Хр. Караславов .. е художествената му способност да възприема и трактува битието в неговата .. конфликтна същина и цялост. Ив. Спасов, БС, 83. Стихотворенията му [на Вапцаров] се отличават с драматизъм, напрежение, динамика. Те произтичат от острата конфликтна основа, на която са построени — борбата срещу фашизма. Лит. XI кл, 298. Непълноценното обхващане на живота и противоречията на действителността пречат да се създаде действителна конфликтна драма. Т, 1954, кн. 5, 11.
2. За човек — който с поведението си създава условия за възникване на конфликт. Творческият път на Черен е неравен, а развитието му противоречиво. Твърде чувствителна и конфликтна натура, той изпада след 26-годишната си възраст под влияние на модерното движение. Ив. Богданов, СП, 327. Будевска не бе конфликтна натура. Тя бе хармонична, но силно искаща. Ст. Грудев, АБ, 166. Конфликтна личност.