КОНФОРМЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Книж. Пасивно възприемане на съществуващия ред, на господстващи мнения и отсъствие на собствени позиции; приспособленчество. Дразнеше ме мнението на някои другари, които не допускаха например съмнения в добросъвестността на западните съюзници на СССР. Такъв конформизъм винаги ми е бил противен — учил съм се да мисля със собствената си глава. Мл. Исаев, Н, 345. На аморфността на характера, на конформизма, на малодушието и лабилността той противопоставя .. цялостността на характера, индивидуалността, смелостта и мъжеството. С, 1972, кн. 9, 182.
2. Рел. Учението на англиканската църква, което е умерено християнско учение между католицизма и протестантизма.
— От фр. conformisme.