КОНФУ̀З м. Остар. 1. Неловко, неудобно положение; конфузия. Днес ми съобщиха от Бъзайтовата печатница за ръкопис. Дадох едно по-кратко стихотворение (от „Легенди при Царевец“), за да не се скъпиш да дадеш място в тоя брой на „Бълг. сбирка“ и на приложената рецензия на книгата на Евгения Марс, .., братко, по някои съображения да не ми откажеш! Аз съм обещал и това би било непоносим конфуз за мене. Ив. Вазов, НП, 147.
2. Укор, мъмрене. — Каквото трябваше, казах го — отговори селянинът, .. — Ако сте толкова диви да не умеете да кажете едно „добрутро“ като всички хора, то барем мирно си вървете по друма. Такъв конфуз от селянин, и то в присъствието на девойка, не приличаше нито на вряла вода, нито на студен душ, а нещо по-лошо и от... помия! Н. Попфилипов, РЛ, 127. — Вероятно тя му разправи — каза си той — за конфуза, който ми направи. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 113.
— От лат. confusus ‘забъркан, засрамен’ през нем. Konfus или рус. конфуз.