КОНФУ̀ЗНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от конфузен. — Окръжният комитет намира, че сте се пооткъснали от населението. И акциите ви са все още слаби. Защо така? Атанас Щерев, .., се посмути от този прям въпрос. Със сянка на лека конфузност на лицето си той обясни, че това било само временно. Д. Ангелов, ЖС, 308. — Долгия лета, аз, яко пастир от крайните квартали, учих бедното паство да вярва в блаженството на оня свят, а сам не вярвах и от това се създаваше конфузност сердечная и душевная, която ме хвърляше в истински трагичности. Г. Караславов, Избр. съч. II, 297-298.