КОНЦЕНТРАЦИО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до концентрация. Такъв обратим галваничен елемент с различна концентрация на йоните на едно и също вещество, се нарича концентрационен. К. Кулелиев и др., Ф, 200. Между физиологичните особености на функцията на бъбреците трябва да се отбележи слабата концентрационна способност през първите няколко седмици след раждането и по-късно. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 87.
◊ Концентрационен лагер. Място за принудително местожителство на военнопленници или на политически неудобни за властта лица, където са подложени на изтощителен труд или изтребление; концлагер. В концентрационния лагер, заедно с другарите си, той живя тежък и непоносим живот на полугладно съществувание. Ив. Мартинов, ДТ, 51.