КОНЦЕНТРЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Концентричен. Тя [дъгата] ся образува от седям концентрически дъги, нашарени едно след друго от шаровете на слънчевия спектър. И. Гюзелев, РФ, 443. Той [Сатурн] е заобиколен с няколко концентрически колела и са придружава не по-малко от седем спътника, или месяци. Д. Витанов, НС (превод), 97.
— В. Груев, Геометрия, 1867.
КОНЦЕНТРЍЧЕСКИ. Остар. Книж. Нареч. от прил. концентрически; концентрично. Двоица спяха облегнати на преградата; останалите — включително и девиците — бяха сложили едно до друго концентрически главите си на една голяма пухова възглавница. Ив. Вазов, Съч. XXV, 159.