КОНЦЀРН м. Иконом. Монополистическо обединение на предприятия от различни отрасли на промишлеността, търговията, банки, застрахователни и други компании. Образували се [в края на XIX и началото на XX в.] мощни капиталистически картели и концерни, които монополизирали значителна част от производството и пазарите във Франция. Ист. X кл, 129. Тежкият химически концерн в Базел „Циба“ откупува патенти за нови лекарства по цял свят. Ив. Мирски, ПДЗ, 113. Никой здрав разум не може да позволи тоя грабеж, да позволи сключването на тая сделка [с тютюн], от която ще спечелят само германският концерн и няколко български банки и едри тютюнотърговци. Пл, 1934, бр. 1554, 1. В концерните се обединиха под контрола на една мощна монополистическа група редица тръстове или предприятия от различни отрасли на промишлеността и търговията. Ист. IX и X кл, 60.
— От англ. concern през рус. концерн.