КОНЦЛАГЕРЍСТ м. Лице, което е или е било в концлагер. Първия удар му нанесоха хладните изпитателни очи на следователя: „Вие сте бил концлагерист.“ Ем. Манов, БГ, 17. Тъй като притокът на концлагеристите непрекъснато се е увеличавал, то е трябвало да става „разместване“. Слабите и негодни за каквато и да било вече работа мъже и жени са били избивани. Г. Караславов, Избр. съч. III, 175.
— От рус. концлагерист.