КОНЧ1, ко̀нчът, ко̀нча, мн. ко̀нчове, м. Горна част (от ходилото нагоре) на ботуш или чорап; вдиг. По улицата мина млад мъж с отъркана бозява куртка и с широк изкърпен войнишки панталон .. Ботушите му бяха с широки и ниски кончове. Г. Караславов, ОХ I, 383. Отпуснал лява ръка върху дръжката на сабята, той [капитанът] пляскаше с бича по кошовете на ботушите си със самодоволния вид на ловец, донесъл рядък лов. В. Андреев, ПР, 156-157.
— Typ. konç.
КОНЧ2, ко̀нчът, ко̀нча, мн. ко̀нчове, м. Диал. Вид забрадка, която носят влахините.
— От унг. konty ‘женско боне’ през рум. conciů. — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.