КОНЬОВИЧА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до Коньовица и до коньовичар. Коньовичарските софиянчета искаха да ме поставят в подчинение, ала аз не се давах. Ив. Димов, АИДЖ, 23.
2. Прен. Разг. Който е груб, прост, невъзпитан. — Ето как става. Ти имаш жена, а пък аз имам двоен креват .. Не правя коньовичарски намеци. Констатирам. Н. Русев, П, 142.
КОНЬОВИЧА̀РСКИ. Разг. Обикн. с предл. п ο. Нареч. от прил. коньовичарски; грубо, невъзпитано. Държи се по коньовичарски.