КОНЮНКТУ̀РНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от конюнктурен. Най-важно е делото. То е целта. За твореца то значи много повече, отколкото непрекъснатите малки успехи. Той не се стреми да се хареса на някого, далеч е от конюнктурността и затова е способен да си извоюва трайна вътрешна свобода. Е. Каранфилов, Б III, 246-247.