КОНЮ̀ШНИК1, мн. -ци, м. Остар. и диал. Конюшня; конярница, конярна, конюшница. Дядо Атанас отиде в конюшника. Отвърза от яслите двата алести коня, заведе ги под ореха при чешмата. Т. Харманджиев, Р, 8. Улезна си у конюшник, / изведе си врана коня. Нар. пес., СбАИ, 300.
КОНЮ̀ШНИК2, мн. -ци, м. Остар. и диал. Коняр; конюх Изтръгвал са [конят] от всадника и са връщал в хлева си .. И притежателят, щом виждал коня, че си иде сам, казвал на конюшника си: иди виж на пияцата. .., там ли е еще този господин. С. Бобчев, Ч, 1874, бр. 3, 78.