КОНЯ̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който пасе, отглежда, грижи се за коне; конегледач. Веднъж дядо ми рече: — Върши ни работа добичето, но няма кой да го пасе. Освен ти да станеш коняр, а? Кр. Григоров, ОНУ, 31. Цял ден ние почивахме на хладина в чифлика и вечерта решихме да се върнем с коне в града. Моят коняр оседла три врани жребеца и ние потеглихме към Багдад, дето стигнахме късно вечерта. Св Минков, ПШ, 55. Що щеш, Раде, във ливаде, / във ливаде, при конете, / при конете, при коняра? Нар. пес., СбВСт, 635.