КОНЯ̀РНА ж. Диал. Конюшня; конюшница, конярница, конюшник1. Я вляз в нова конярна, / извади конче ранено, / напои го, назоби го — / с бял го ориз назоби. Нар. пес., СбНУ XLVI, 214. Балю в конярна увлези, / извади Балю два коня, / натвари Балю, натвари / бащино тежко имане / и Енкини тънки дарове. Нар. пес., СбНУ XLVI, 159. Па ги Видзар поведе, / в конярна ги заведе, / па на два брата думаше: / „Земайте, олън, два братя, / земайте, олън, два коня!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 124.