КОНЯ̀ЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от коняк; конячец. Иванчо порасна, иска да яде... има откъде. Има, понеже и мама, и татко работят, той си им е едничък, пък и мама е с жалостиво сърце и не го лишава дори от стотинки за кафе с коняче. Ем. Манов, В, 58. Пък ако щете, да пият по едно коняче. Заместник-главният измъкваше бутилката „Плиска“ и се суетеше да намери чашки. Томов каза, че сутрин коняк не пие, но се съгласи, една чашка не е грехота, наминал е пеша. Ст. Поптонев, НСС, 48. Пийнах едно коняче и малко по малко дойде сърце на място. Н. Хайтов, ПП, 109.