КОНЯ̀ЧЕНЦЕ, мн. няма, ср. Умал. от коняче. Друг път, когато поискаш да си пийнеш, непременно ме предупреди — ще ти добавя пари за коняченце и главата няма да те боли. ВН, 1961, бр. 2964, 4. — Е дайте тогаз барем една цигарка и едно коняченце. Ал. Константинов, БГ, 29.