КОНЯ̀ЧЕЦ, мн. няма, м. Умал. от коняк; коняче. Кое от ликьорец, кое от конячец, започна и да попийва. После взе да му се услажда и ракийката. М. Кюркчиев, ВВ, 89. Ако стопанинът си имаше санитарна книжка — добре, а ако нямаше, ще почерпи конячец, значи, или нещо друго, ще си поговорят за войната, за кризата и ще му [градският доктор] даде срок да си я набави. Чудомир, Избр. пр, 220. — От един кооперативен магазин като нашия винаги могат да се направят икономии... Малко масълце, бисквити, конячец и прочее. М. Марчевски, П, 109.