КООРДИНА̀ЦИЯ ж. 1. Книж. Съгласуване.

2. Анат. Съгласуваност по време, последователност, обем и форма на рефлексните процеси в организма при осъществяване на неговите дейности и предимно на двигателната дейност. Колкото по-добре се съставят комплексите от гимнастически упражнения.., толкова по-голямо е възстановяването на силите. . Едновременно с физическите качества се подобряват и двигателните качества ловкост, координация и гъвкавост. Ив. Мангъров и др., ПГ, 8.

— От лат. coordinatio, -onis през нем. Koordination, фр. coordination и рус. координация.


Източник: Речник на българския език (онлайн)