КОП1, само ед., м. Остар. и диал. 1. Копаене, прекопаване на земеделска култура. Секой коп си има времето (Т. Панчев, РБЯд, 173).
2. Обикн. в съчет: Първи коп, втори коп и т. н. Времето, когато се копае, прекопава селскостопанската култура. Първи коп лозе, кога се пореже, двеки коп, кога се повърже, и треки коп, кога се появи шар около се. Илия (Т. Панчев, РБЯд, 173).
КОП2 м. Диал. Семенник на лук; ко̀па.