КО̀ПАМ, -аш, несв. Диал. Копая. Баязид превзел Кратово, оставил краловето да копат рудите. ПСп, 1876, кн. 11-12, 125. Малка девойка бразда копаше, / бразда копаше, вода вадеше / да си повадит ран бел босилек. Нар. пес., СбАИ, 279. Един копа и плаче, други тропа и скача. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 164. копам се възвр. „Накъде си по-шел?“ — .., к' ида жив да се копам“ — рекъл човеко. Нар. пес., СбНУ XIV, 395. копа се безл. Дойде време да се копа, / момите се изженили. Нар. пес., СбНУ XLI, 405.