КО̀ПАН, -та̀, мн. няма, ж. 1. Копане, окопаване, прекопаване на земеделска култура. По лозята на Бара, Джамова чешма и Клена се белееха белите шити ръкави на момите, които копаеха първа копан. Ц. Гинчев, ГК, 371. Гостите се канеха сами (гозба имаше достатъчно), разпитваха се как е по техния край житото, царевицата станала ли е за копан. Кл. Цачев, ГЗ, 50. С много малки изключения площите тютюн са прекопани втори път, а на някои места се извършва дори трета копан. ВН, 1956, бр. 166, 1. Ако оранта и копанта не бъдат както трябува, как ся случи, ако не умее и не знае чловек де какво и кога да засее, .., то той залудо ще ся блъска и ще чернее. Й. Груев, КН 4 (превод), 86. С котка на оран, с мишка на копан. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 139. ● Нар. поет. копан копам. Тръгнала ми Кера Керка / със байна си, със Ивана, първа копан да копае.
2. Обикн. в съчет. с предл. п о. Времето, сезона, когато се прекопават селскостопанските култури; копане. — Георги ще преоре, ще засее. По копан все ще ви дойдат на зареда комшийки и роднини. В. Геновска, СГ, 218. Настана работно време. Зеха да садят кукурузите. Дойде копан. Т. Влайков, Съч. II, 35. Брашното нямаше да достигне до копан, слама нямаше за кравите. Кл. Цачев, СШ, 40. Димо се представи на пашата и изрази привидно учудването си — нали борба от копан до жетва не се прави. Г. Манов, КД, 99.
3. Разш. Остар. Копаене, изкопаване. Хоризонталната пещера, из която влезе, беше предварително пробита и служеше за улесняване копанта на кладенеца. Ив. Вазов, Съч. X, 130. — Колко има още да копаем. — Копанта са я свършили двамата ни приятели и чувай ги сега; чувай — изтеглеват камънете от зида. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 126. Диего Коломбович намисили, че тази работа за навикнатите в плувание туземци ще бъде по-лесна от копанта в рудниците. П. Кисимов, ОА I (превод), 187.
КО̀ПАН1 м. Диал. 1. Валчеста бухалка за пране на дрехи. — Гьорги ле, бел бакалине, / твойта е риза тъкана, / на бел е Дунав белена, / златен е копан чукана. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 219.
2. Чук. Като видя, че аз духах, наведе се, та зе бащиния ми голям копан, с който изчукват пеливрата и го запокити върху ми.Π. Ρ. Славейков, БП I, XX.
3. Пън, стъбло на отсечено дърво (Ст. Младенов, БТР).
КО̀ПАН2 м. Диал. 1. Бут, кълка от птица. Манчо Киров закла две гойни пуйки — едната жените ще напълнят с булгур, другата ще се свари на чорба, а крилата и копаните ще се накъсат с пръсти за мезе на виното. Г. Краев, Ч, 61. Ганчо си извади по-големия нож, разсече и подели кокошките и отдели за кехаята една трътка, два копана, две криле с рамената от бялото месо със зачервената на гърдите кожа. Ц. Гинчев, ГК, 82. Дойде ред леля да поднесе и яхнията с петела. Като видя пред себе си големия посинял копан, Киранчо примлясна, И. Петров, ЛСГ, 14.
2. Разш. Мръвка, кост с месо (Ст. Младенов, БТР).
КОПА̀Н м. Истор. 1. Прабългарска титла на висш военен предводител, доверено лице на владетеля.
2. Лице, което носи такава титла. В надписа на хан Омуртаг е споменат копан Окорс.