КОПАНА̀Р м. 1. Човек (обикн. циганин), който изработва, прави копани, гавани, корита, нощви и др. „Ония пък, копанарите, . ., се пръскат покрай реките да секат червена върба за своите копанки. Секат върба, дълбаят копанки и попоглеждат дали няма пак да се зададе някоя чета.“ Й. Радичков, ББ, 25. Да се задържи такава новина в тайна било невъзможно. Един циганин копанар я занесъл на билюкбашията. Н. Хайтов, ШГ, 120. —Ой ви вази/ катунари / коритари, / копанари, / цяло лято / топор бием, / купуваме, / кяруваме. Ц. Церковски, Съч. II, 28.
2. Разш. Диал. Циганин. Тям [на поповете] така изнасяше: да ходят по-дрипави и от влашките копанари. СбНУ XVIII, 565.