КОПА̀НЕ ср. 1. Отгл. същ. от копам и от копам се; окопаване, прекопаване, копан.— Лозе е то, не е шега работа. Оране, копане, заравяне, отравяне, . ., пръскане — масрафи са това. Чудомир, Избр. пр, 121. По-употребителншпе [сечива] са: плуг, рало, граба и валяк; тия са за оране и сеяне, а за копане са: лизгар, мотика, търнокоп. Ц. Гинчев, УЗ, 36. Пошла желкя на оране, / на оране, на копане. Нар. пес., СбНУ XXIX, 38. Малка Янка за копане, а голяма за тропане. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 263.
2. Обикн. в съчет. с предл. по. Времето, сезона, когато се прекопават селскостопанските култури; копан. — Ами момичето ти ячко ли е? — обади се той [Малин]. — Като на колко години ще дойде, така? — Че по копане четиринайсе ще стори. Ил. Волен, ДД, 16.