КОПА̀НКА ж. Умал. от копаня; малка копаня. Седнахме двамата и изсърбахме пълна копанка попара с мляко. К. Момчилов, ЗК, 59. През първите няколко дни голяма грижа за Стояна беше Шаро. . Върза го с въже в плевнята, .., наливаше му вода в една изоставена каменна копанка. Д. Талев, ЖС, 47— 48. Баща ѝ сечеше осенови дървета за вретена, липови — за копанки. Й. Йовков, Разк. III, 69. Ние си правиме паници, сахане, гаванки и копанки, а ядеме из чении и пр. С, 1872, бр. 41, 328.