КОПА̀НЯ ж. 1. Широк плитък съд, обикн. с кръгла форма, издълбан от дърво; гаванка. Овцете си кротуват, кучетата лочат трици от копанята и не дават пет пари. Н. Хайтов, ДР, 111. Единият, болярски слуга, пои коня от дървена копаня. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 372.
2. Количеството, което се съдържа в такъв съд. На всяко ядене по две копани попара с мляко сърбаше. К. Момчилов, ЗК, 76.
3. Диал. Корито. Златарят гази с гумени ботуши, промива златоносен пясък в копанята, Заяко гази бос из водата или клечи край дървената копаня да види как лека-полека водата отнася пясъка и как на дъното се утаява черната желязна руда. Й. Радичков, СР, 115. В продънените долища слизат малки речици: .. Техният златоносен пясък чехларци промиват до наши дни със златарски дървени копани. А. Каралийчев, НЗ, 228-229.
4. Количеството, което се съдържа в такъв съд.
5. Диал. Нощви, обикн. малки. Иваница стана, загреба от нощвите паница непресято брашно, изсипа го в копанята, наля вода и взе да забърква тесто за хляб. А. Гуляшки, СВ, 276. Тея фанаа вакло овчерче, / ma му отрязаа русата глава, / русата глава над копанята, /над копанята, над бяло брашно. Нар. пес., СбНУ XLVI, 91.
6. Количеството, което се съдържа в такъв съд.
7. Диал. Дървена лъжица (Вл. Георгиев и др., БЕР II).
◊ Задянал съм копанята. Диал. Прегърбил съм се; прегърбен, изгърбен съм. Захлупвам / захлупя под копанята някого. Диал. Пренебрегвам някого, отстранявам го от всичко; проявявам незачитане към някого. — Чакай де, чакай.. Не се пали! Нали трябва да зная! Осем години бригадир, .. бронзов медал и отведнъж — луп .. да го захлупим под копанята. Н. Хайтов, ПЗ, 67. Като мътеница (наденица) в копаня се свил. Диал. Много се свил.