КОПА̀Ч1 м. 1. Работник, който копае изкоп, трап или прекопава градина, лозе, нива и др. 18 душ копаче в 4 дни изкопали вада 366 лакти дълга, 4 лакти широка и З лакти глъбока, като работили на ден по 12 часове. Хр. Данов, Ч, 1874, бр. 2, 262-263. Христо заговори за друго. Утре ще изпрати копачи на лозята. Време е вече за първата копан. К. Петканов, X, 127. Тук-там из полето се белееха забрадки и лениво проблясваха лютики на копачи. Ем. Станев, ИК I и II, 9. Копачът изклепа и източи ръждивата мотика да изкорени многопернатия корен на зловредния тросък от бащиното си лозе. Ц. Гинчев, ДТ, 4. Под горица, под зелена, / ред орачи, ред копачи, / оран орат, жито сеят. Π. Π. Славейков, КНП, 88. Кога морето пресъхне, хай, хай, / гола поляна да стане, / ораче да я изорат, хай, хай, / копаче да я копаят, / .. / тогава ще са забравим [с либето]! Нар. пес., СбНУ XLVI, 207.
2. Минен работник, който копае въглища. —Мината гори! .. Вътре останаха девет души копачи. А. Каралийчев, СР, 112.
3. Остар. и диал. Гробар. Немият Райо, който беше гробар и се заканваше, че ще издълбае много дълбоки гробове за ония, дето имат големи кореми, а сиромасите ще покрие нежно и кротко с пръстчица, тоя копач, със зъби на глиган, сега е вързач и тръшка снопи. А. Каралийчев, ИЗ, 200-201. Като дошле копачите, понеже започнали да са питат един други, на кое място да копаят, тя намерила сгоден случай и им показала гроба на Караджата. З. Стоянов, ЗБВ I, 144. Скоро копачите отвориха три гроба, готови със зинали уста да приемат жертвите си. Ил. Блъсков, ЗК, 158. ● За животно или птица. Между земноводните могат да се посочат и добри копачи, които се заравят в тинята или почвата. Л. Христов, 3, 11. За убежище [на жабата акушерка] ѝ служат цепнатините под стари дънери, камъни и дупки в земята. Тя е много добър копач. Л. Христов, 3, 67. Те [птиците] работят всякакви занаяти. Някои от тях са копачи и копаят къщите си в земята; други си правят гнездата по полето от изсъхнали листие или пък от глина и кал. ИЗ 1874-1881, 220.
◊ Като копач напивам се (пия). Диал. Много се напивам (пия). А фанариотите трябвало да са наричат христови апостоли за това, .., че пият като копаче. С, 1872, бр. 33, 257.
КОПА̀Ч2 м. 1. Железен инструмент с две удължени остриета и дълга дървена дръжка за разкопаване на твърда почва или за изкопаване на корени, камъни, въглища и др.; копачка2, търнокоп, кирка. Той разкопаваше дупка с тежкия копач, изчистваше камъните и тогава вдигаше в ръцете си крехката фиданка. Е. Евтимов, ПМ, 231. Миньорът желае с копача в ръката при земните тайни no-скоро да спре. Цв. Ангелов, НП, 15. Работата с кирка (копач) се прилага за откъртване на меки въглища, крехки скали и за правене на подкоп в тях. X. Попйорданов и др., ПИ, 50. Починям да описуем къща в покъщина на наша Болгарска Македония. . Полски и домашни орудия: тесла, секира, сатър, нож, копач. ЦВ, 1859, бр. 433, 3. Бела Неда йод гроб дума: / — „Темянуго, братучедко, / .. / Земи копач и лопата, / копай, копай, изкопай ме.“. Нар. пес., СбНУ XLV, 373.
2. Спец. Вид ренде за грубо обработване на дърво. Най-напред се почиства плоскостта на фигурите с копач, за да се отстрани изтласканият на повърхността и изсъхнал туткал. М. Тодоров и др., ТМСС, 232.