КОПА̀Я, -а̀еш, мин. св. -а̀х, несв. прех. 1. Правя дупка, изкоп в земята, обикн. с копач, лопата, мотика и др. Кръстевица .. повика Станка и ѝ каза да копае .. — Копай! Стените да бъдат прави! Пръстта изхвърляй край вратата, нощес ще я изнесем в градинката. Г. Караславов, ОХ I, 379. На една широка поляна той видя стотина и повече войници, които бяха наслезли от конете си и ги развеждаха. Други войници забиваха колове с опънати въжа между тях, трети копаеха дупки за огън на кухните. Й. Йовков, Разк. III, 12. Ако е Рада умрела, / дълбоко гроба копайте / колко дълбоко, широко, / колко за двама със Рада. Нар. пес., СбВСтТ, 630.
2. За животно — изравям дупка в земята, обикн. с крака или с муцуна; ровя, рия. Когато копае жилището си, язовецът изхвърля излишната пръст силно назад със задните си крака. П. Петков, СП, 18. Хадър бей Михал бейоглу яздеше на един сив ат.. , който, щом приближи до сарая, взе да цвили и да копае с десния си преден крак земята. Ц. Гинчев, ГК, 146.
3. Обработвам почвата, като обръщам пръстта с копач, мотика и др., за да я направя рохка; прекопавам. Мъже със запретнати крачоли и жени с бели ръченици копаят лехите и пеят. А. Каралийчев, НЗ, 198. Надясно от големия блок се синеят бостаните. Една бригада се бялка из тях — копаят ги трети път. Ил. Волен, МДС, 244. Кирил си спомни, че във вторник и сряда Тодор нe беше идвал на работа — копае си лозето през тези два дни. Ст. Марков, ДБ, 111. По лозята на Бара, Джалюва чешма и Клена се белееха белите шити ръкави на момите, които копаеха първа копан. Ц. Гинчев, ГК, 371. Градините копаят на лехи; а на лехите сеят зеленчук. Д. Манчев, БЕ II, 43. Мама и mama лозе копаят, / лозе копаят първа мотика. Нар. пес ., СбВСт, 475. Ум царува, ум робува, юнак лозе копае . Погов. Попа залива, долива, ама лозе не копай. Погов.
4. Разг. Изкарвам, вадя от земята нещо (глина, въглища, каменна сол и др.) със съответен инструмент; изравям, изкопавам. Железницата . ., ще прониже цялата планина и ще излезе в котловината, където копаят каменни въглища. А. Каралийчев, НЗ, 15. Мъжете бяха отишли да копаят пънове от старата гора и селото бе опустяло. Сл. Караславов, ИИТХ, 12. Пътникът от Рио .. заявява, че е тръгнал да копае брилянти в Мато Гросо, дето, според думите му, човек можел да натрупа нечувани богатства. Св. Минков, ДА, 78. Докато старецът замяташе мрежата, аз ловях скакалци за стръв, копаех червеи. Ем. Станев, ЯГ, 12.
5. Простонар. Заривам, заравям нещо в земята; закопавам. — Защо не земеш сега да му платиш борча, бе вепирину, ами копаеш парите в земята? Вариклечко? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 156. Хаджи Енчо фърлил петалата! Сега ще го копаят. Ив. Вазов, Съч. VIII, 144. Възглавницата и [на Захарина] беше на запад, премести и нея на изток, защото на запад с главите копаят мъртвите. Ил. Волен, ДД, 75. Кога умра, нe копай ма / между мъртви люде. Л. Каравелов, Съч. I, 43.
6. Диал. Изкълвавам, изчовърквам. И ним очи човки да копает, вълци месо да им ядат. Клетва, Ст. Младенов, БТР I, 1066.
7. Диал. Настойчиво искам от някого да ми даде нещо или да направи нещо; врънкам. Копае майка си за пари. Ст. Младенов, БТР I, 1066. копая се страд. Дошло време да се копае лозето. Мързеливецът нарамил лютика и отишъл да копае. Елин Пелин, ПР, 129. Чарницата и в сухи места може да са посее намясто плет или довар, само трябва да са копае. 3. Княжески, ПРШ (превод), 6. — Само трябва да знаеш, — продължи Консула, — че когато се копае имане, трябва да се мълчи. Й. Йовков, ЖС, 93. Колкото повече ся копае една рудница, толкова по-дълбока тя става. ИЗ 1874-1881, 4. копае се безл. Лете се копае, зиме се преде! Л. Александрова, ИЕЩ, 47.
◊ Дявола не оре, не копае. Диал. Казва се обикн. на деца или на хора, заети с опасна работа, като предупреждение да внимават да не се случи някакво нещастие, беда (от пословицата: Дявола не оре, не копае, само гледа зло да направи). Знае Аврам де копае корени. Диал. За хитър, практичен човек, който умее да се нарежда и да извлича лична облага от обстоятелствата. — Все лъскави ги търсиш .. Знай Аврам де копай корени .. — и той се усмихна и смигна към Драга. Ив. Вазов, Съч. XXV, 130. Видиш ли, че на евреина .. приели обущата, приели ги зер, защото той знае где Аврам копае корени, развържи си и ти кесията. Ал. Константинов, Знаме, 1895, бр. 20, 15. Зная де Аврам копае корени. Диал. Хитър, практичен съм, умея да извличам лична облага от обстоятелствата. Копая гроб<а> някому. Разг.; копая трап (яма) някому. Диал. Готвя, замислям нещо много лошо за някого, гибелта на някого. Йоаким и Светослав му копаеха тайно гроба, но по различни начини и с различни цели. Ив. Вазов, Съч. XIV, 145-146. „Опасна гадина е проклетият му вампирин! Само ако се научи, че му копая яма, веднага ще ме наклевети за нищо-нещо, дето трябва.“ СбЗР, 34. Копая с игла кладенец (бунар). Диал. Върша безсмислена или извънредно тежка, трудна, бавна работа, която дава резултати едва след много дълги усилия. — Докато разберем, .., че е в града [бай Асен] — той зарязал службата и поел чифлика. . Само, че да ти кажа, трудничко трябва да му е, .. Все едно, дето викат, с игла кладенец да копаеш.. К. Константинов, СЧЗ, 142. Копая си гроба; копая собствения си гроб. Разг. Подготвям сам гибелта си. Той [Момчил] чу пак като на сън как Момчиловците зашушукаха, .., а Райко извика: „Сами си копаят гроба.“ Ст. Загорчинов, ДП, 470. Не ги копая. Разг. Печеля с голям труд и усилия, не получавам наготово пари. Идат и просят: Дай, Магьосниче, двеста лева, дай триста! А аз не ги копая. М. Грубешлиева, ПИУ, 221. Не ми е орал и копал на нивата. Диал. Не съм задължен с нищо на някого, не го зная. Ни<то> съм орал, ни>то> съм копал. Разг. Не съм се трудил, не съм се мъчил (употребява се, когато някой получава нещо наготово). Тича Буби в банката да тегли парите, .. Иска той, . ., десет хиляди лева, а му отпускат осем хиляди, .. Разбира се, Буби не се отказва и от тях, защото нито е орал, нито е копал. Св. Минков, РТК, 120— 121. Отпреде ти лиже, маже, а зад тебе гроб копае. Разг.; Пред тебе глади, маже, а зад тебе гроб копае. Диал. За лицемерен човек, който се държи любезно и угоднически към някого, а в същото време тайно се стреми да му напакости, да му навреди. Под себе си яма копая. Диал. Навреждам си със собствените си постъпки, сам си подготвям гибелта. С шило копая гроб някому. Диал. Бавно, но систематично подготвям нещо лошо за някого, гибелта му. Трапища копая. Диал. Много настоятелно искам нещо. Ще ти кажа аз тебе де копай Аврам корени. Диал. Ще те накажа сурово, ще се разправя жестоко с тебе.