КО̀ПВАМ, -аш, несв.; ко̀пна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. ко̀пнат, св., непрех. Забивам веднъж или няколко пъти в земята инструмента, с който копая, за да направя дупка или да разровя почвата. Жените работеха не само наравно, дори повече от мъжете. Докато те се въртяха насам-натам, измерваха, копваха с кирките тук-таме, жените превиваха тесни плещи, работеха с лопатите. Б. Несторов, АР, 136. Двама души се мотаят около къщата, гледат я накриво и копват от време на време в основите ѝ. BH, 1960, бр. 2687, 4. Три пъти копвах и два поглеждах на слънцето, няма ли да клюмне то към сините върхове на Доспатдага. З. Стоянов, ЗБВ I, 373.