КО̀ПВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от копвам. Въображението ми, . ., дълбае в спомените на детинството и на юношеството; .. Боже, при първото копване на мотиката му, какъв рой от видения изскокнаха из гробището на умрелите работи! Ив. Вазов, Съч. X, 151.