КОПЕЛА̀ЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Неодобр Умал. от копелак; малък копелак. Нема юнак конче да възседне. / .. / Нито дете, нито копелаче, / наелу са конче да възседне. Нар. пес ., СбНУ XXIX, 70.
