КО̀ПЕЛЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Неодобр. Умал. от копеле; копеленце. — Де са повечето приставани моми, . ., де подхвърлени копелчета, .. ?— В бедните, в отстранените, затънтените махали и кюшета! Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 6. Де се наело, наело / сестриното му копелче, / той си на Вълка думаше: — „Уйчо ле, уйчо Вълко льо, / я щем планина почувам.“ Нар. пес ., СбНУ XXXIX, 38. „А бре вдовиче копелче, / дали си творде глупавчек, / или си творде силничек?“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 35.